Хубава си, моя горо, Любен Каравелов

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:



който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее,



а комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.



Любен Каравелов